„Как (не) се прави“ - кампания за въздействие върху общинските практики за поддръжка на дърветата в града започна фондация „ЕкоОбщност“. Кампанията ще продължи до края на месец май и в нея може да се включи всеки, който има отношение към заобикалящата ни среда и иска да допринесе за подобряването й, съобщи в ефира на Дарик директорът на фондацията Любомира Колчева.

В предаването на Дарик „Властта на гражданите...или какво можем заедно“ събеседници по темата бяха Любомира Колчева и ландшафтният архитект от Пловдив Невена Цветкова. В репортаж чухме и позицията на арбориста Димитър Захариев, съосновател на Асоциацията на арбористите в България.

До края на май ще се събират примерите за поддържане на дърветата

Целта на кампанията е да бъдат онагледени добрите и лошите примери на засаждане и поддръжка на дървета и храсти по улиците, зелените площи, градинките и парковете в населените места в страната. Също така ще бъдат изготвени препоръки към съответните звена на институциите.

Любомира Колчакова съобщи в студиото на Дарик, че от миналата година фондацията организира уебинари, чиято цел е активното участие на гражданите в процесите на взимане на решения, свързани с грижата за природата в населените места. Отделно фондацията прави и акции по залесяване.

„Ние сигнали не приемаме, но обясняваме на гражданите, че имат право да се свържат с институциите и да информират, ако видят лоша резитба или недоброто поддържане на дърветата“, обясни директорът на фондацията. Целта е да съберем добри и лоши практики, с разкази и снимки, след което да изготвим поредица от препоръки и практики на вниманието на местните власти, допълни тя.

За професията на арбориста и „обезглавяването“ на дърветата

За професията на „арбориста“ – една все още слабо позната в България професия разказа в репортаж за предаването Димитър Захариев, съосновател на Асоциацията на арбористите в България. Знания, тренировки и обич към дърветата са нужни, за да работи човек като арборист. В страната вече има около 30 души с тази професия, за разлика отпреди шест години, когато такива специалисти е нямало.  

Според Димитър Захариев все повече хора изискват правилната поддръжка на дърветата, но най-честия проблем пред общините е липсата на средства. 

Зачестилата през последните години практика по безогледно орязване на дърветата до ствола, което мнозина сравняват с обезглавяване Димитър Захариев смята за особено вредно. „Вече развитите дървета понасят този начин на рязане изключително трудно. Има такъв подход в оформянето на дърветата, но той се прилага, когато дървото е все още младо“, обясни арбористът.

В дългосрочен план често това води до гибел на голяма част от драстично орязаните дървета, подчерта Димитър Захариев. Той препоръчва последователна грижи за дървото, като сравни нужното орязване с подстригването.

Резитбата не бива да е драстична, а като лека фризура на дървото

Ландшафтният архитект Невена Цветкова коментира, че общинските власти са започнали да се вслушват в мнението на специалистите. „Проблемите не са малко и са в цялата страна, но има промяна, макар и малка. Трябва да работим върху това да има методически указания за начините на резитба“, подчерта тя.

Затова и тя решава да напише наръчник с конкретни съвети точно на тези теми, който се очаква да бъде издаден до края на годината. Той ще бъде полезен за всеки, който иска да знае как да се засади едно дърво и как да се грижи за него.

Архитект Невена Цветкова подчерта, че резитбата на дърветата не бива да бъде драстична. „Тя трябва да е като лека фризура - не трябва да се отстраняват повече от 20 процента от живите клони на дърветата и е добре да не се прави по време на вегетация, т.е. когато дърветата имат листа“, коментира още експертът. И допълни, че сухи и болни клона могат да се отстраняват по всяко време на годината.

„Младите дървета понасят доста повече резитби, а възрастните са с по-малки резерви. Затова с възрастните дървета трябва да подхождаме по-нежно - тази резитба се прави поетапно за няколко години, а не наведнъж“, обясни още ландшафтният архитект.

Според нея гражданите могат да бъдат очите на общината и е добре местната власт да има механизъм да приема сигнали от тях. Лошото по думите на Невена Цветкова е, че масово кметовете на изпълнявали своето задължение да поддържат регистър на дълготрайната дървесна растителност, в който да се описва състоянието на дърветата.

Нямаме планирани действия, а действията са стихийни – това е проблемът в България, допълни архитектът.

Чуйте разговорът по темата в студиото на Дарик.

Предаването е реализирано в рамките на проект "Какво можем заедно", финансиран от Фонд Активни граждани България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.