Гергана Грънчарова в предаването "Плюс един"

Плюс един

Всеки вторник от 19 часа „Плюс един“ ще предизвиква отличените в проекта „40 до 40“ да влязат в ролята на водещи и да представят в ефира на Дарик историята на една успешна личност в България. Така с всяко следващо издание ще прибавяме плюс един пример за гордост, една добра новина. Ко-водещ в предаването е Андрей Анастасов.

Десетото издание на "Плюс един" засяга темата за предприемачеството и интерактивното обучението на деца през личната история на Гергана Грънчарова. Тя е собственик и изпълнителен директор на LeadersPlay- компания, която предлага дигитални продукти и офлайн обучения за деца и младежи в сферата на предприемачеството и финансовата грамотност, базирани на различни игрови елементи и методики. Представи ни я Николай Василев - програмист и предприемач. Той е част от екипа на Tickey - мобилно приложение, което улеснява разплащането в градския транспорт и може "да сложи край" на хартиените билети. Николай бе отличен в едно от изданията на „40 до 40“.

*Това е част от интервюто в текст, а цялото можете да чуете в аудио по-горе.

Андрей: Здравей, Ники, можеш ли да ни разкажеш малко повече за това с какво се занимава Tickey?

Николай: Това е приложение за мобилни телефони, което позволява да си закупиш и валидираш билетите за градския транспорт през телефона. Вече може да се използва в метрото в София, днес пуснахме първата метростанция Сердика, която е отворена към всички потребители.

Андрей: Как стигна до това технологично решение?

Николай: Първоначалната ни идея беше да можеш лесно, само с телефона си да си купиш билет. Трябва да имаш смартфон, където си инсталираш нашето приложение и слагаш детайли на кредитна или дебитна карта, от където си закупуваш билетите. С един клик получаваш билета на телефона си и когато идва контрола го показваш.

Андрей: Сигурно ли е?

Николай: Да, това е по-сигурен вариант, от колкото пари в брой, защото те могат да бъдат изгубени. Онлайн плащанията са много популярни в момента. Когато ти си въведеш информацията на картата тя стои в дъщерна компания на PayPal, тоест ние нямаме никаква информация за твоята карта и никой друг не може да получи информация за нея. Цялата сигурност лежи върху PayPal.

Андрей: А от колко време съществува проекта?

Николай: Занимаваме се с него от две години. Опитваме се да го продадем в различни градове, на различни общини. Той в момента работи в Англия, в Корнуол. Там има един транспортен оператор на фериботи, където също можеш да си плащаш с Tickey, той работи от около една година. Сега тепърва се внедряваме в България.

Андрей: Кого реши да поканиш и защо?

Николай: Поканих Гергана Грънчарова, която е моя приятелка. Мисля, че от моите приятели тя е най-успешна и най-бързо успя да развие собствен бизнес. Искам да покажем на хората една успешна история.

Андрей: Здравей, Гергана, ще ни разкажеш ли малко повече за LeadersPlay?

Гергана: Компанията се занимава с две основни неща. Едното от тях е обучения за деца в сферата на предприемачеството и финансовата грамотност, които са изцяло игровизирани. Другото ни основно направление е изграждането на софтуерни продукти, по-точно игри, които отново са насочени към обучението на деца.

Андрей: Как реши да се занимаваш с това?

Гергана: Историята на LeadersPlay започна много отдавна, когато бях в училище. Аз бях отличничка, но осъзнах, че всичко, което ми дава училището, макар и елитно за София е доста добра обща култура. Тази обща култура обаче не дава никаква функционална грамотност. След това влязох в университета и там срещнах преподаватели, които ни преподаваха именно чрез метода на игровизацията. Видях, че това контрастира значително с всичко, което съм видяла до този момент. Можете да си представите 130 студента да бъдат в залата по 12 часа и да са изцяло устремени да постигат високи резултати. Реших, че може това да се имплементира в учебната програма на децата и да ги мотивира да постигат високи резултати.

Андрей: Как се засякоха вашите пътища?

Николай: Общо взето предприемаческата среда в България ни събра. В Tickey си търсихме млади хора с много добри познания в сферата на финансите и бизнеса като цяло. Търсихме хора с иновативно мислене, които могат да помогнат и на нашата компания по някакъв начин. Тогава направихме селекция от много хора и се спряхме на Гергана и още две момичета. Оказа се, че сме избрали правилните хора.

*Рубрика “Моето детство” с истории, разказани от самата Гергана.

Николай: Смяташ ли, че твоите приятели са помогнали за развитието ти?

Гергана: Смятам, че много зависи от характера на човека. Аз съм от типа хора, които не обичат да споделят проблемите си. Когато имам някакви проблеми, смятам, че отговорността за тях е изцяло в моите ръце. Не искам да натоварвам моите приятели с въпроси, след като в крайна сметка ще направя това, което съм си решила. Странно е, защото иначе практикувам точно обратното. Когато някой мой близък има проблем, аз доста настъпателно го търся, за да помогна и да окажа някаква подкрепа. Напоследък работя в насоката да се отпусна и да потърся помощ. Колкото повече търсиш, толкова повече намираш насреща и толкова повече хората са готови да ти дадат.

Андрей: Колко е важно това да си самостоятелен?

Гергана: Според мен дава увереност. Ако ти си уверен в себе си, съответно можеш да постигнеш много високи резултати, независимо какво ти предоставя живота всеки един ден.

Андрей: Имаш ли нещо, което би променила в начина, по който подхождаше към живота в детските си години?

Гергана: Не, аз казах, че съм имала наистина много щастливо детство. Не съм била лишавана от нищо. Свободното си време прекарвах с много приятели. Това ми даде много. Научих се да бъда толерантна, да приемам всеки човек срещу мен, такъв какъвто е и да се интересувам от неговия начин на мислене. Не обичам да споря, защото вярвам, че всеки си има своята гледна точка и няма как да я промени. Може би тази толерантност също е дошла от детството ми.

Николай: Кое ти е давало сила всеки път да се изправиш и да решиш проблема?

Гергана: Упоритостта ми, със сигурност. Още от много малка съм свикнала да си поставям цели. Навремето карах майка ми да ми купува от тези цветни бележки, които мога да си лепя на стената и когато имах някакви контролни си пишех “Български език-6”, “Математика-6” и стоях и си ги гледах и съответно учех. В момента, в който постигна оценката махах листчето. Това целеполагане учи отново на увереност, защото когато успяваш да постигаш целите си започваш да вярваш повече в себе си. Това е мотивацията да се изправяш постоянно, когато падаш.

Николай: Какви други съвети би дала на родителите или на някои млади хора, които искат да се изправят и да решат проблема по-ефективно?

Гергана:  Аз вярвам, че умението да се изправяш трябва да се изгражда от малък.  Един от най-ценните съвети, който майка ми ми е давала е, когато детето иска да сподели нещо с теб да изгасиш телевизора, да спреш това, което правиш в момента и да насочиш цялото си внимание към него.

Николай: Тоест искаш да дадеш съвет на родителите да са малко по-концентрирани над проблемите на децата им и да се опитват да ги водят по някакъв начин.

Гергана: Точно така. Да ги насърчават, да им помагат, да им дадат различна гледна точка, за да могат сами децата да достигнат до решение, да бъдат уверени.

Николай: Съответно карането не помага много.

Гергана: Ами, да, налагането на мнение не помага при никого. Когато дадеш различна гледна точка и различна посока би се изненадал колко умни наистина са децата, как мислят в перспектива, колко много разбират и как схващат.

Андрей: Мислиш ли, че намесата на родителя понякога ограничава детето да развие този рефлекс за справянето сам с трудностите?

Гергана: Често казват, че предприемачите се изграждат още, когато са малки. Пак мога да дам пример с моите родители. Знаете, че всяко дете обича да скача в локвите. За повечето родители това е много голям проблем, защото можеш да се намокриш, изцапаш, но аз съм си скачала в локвите през цялото време. Ходейки към една семейна вечеря наскоро баща ми ми каза “но ти продължаваш да скачаш в локвите”. Това, което могат да направят родителите е просто да повярват повече в децата си и да им дадат свобода.

Андрей: Коя беше любимата ти игра?

Гергана: Най-любимите ми игри са настолните. Една от тях е Монополи.

Андрей: От колко малка си играла Монополи? Може би и това те е научило малко повече за този бизнес дух?

Гергана: Не знам дали Монополи е основната причина, която ме е научила на този бизнес дух. От доста малка, може би осем годишна, моите родители много обичаха да ме учат на различни игри с карти.

Николай: Смяташ ли, че родителите трябва да тласкат децата си да спортуват и имала ли си ти самата интерес към някакви спортове?

Гергана: Спортът е много важен за всеки човек, защото отново те изгражда като характер и те дисциплинира. Аз съм тренирала плуване близо осем години. Спрях по редица причини, най-вече липса на време. Започнах да се занимавам с фитнес, сега отново съм спряла, но искам скоро да го подновя. Насърчавам доста усилено родителите да карат децата си да спортуват, защото знаем какво ядат те в днешно време и това не е здравословно за тях.

Андрей: Коя е най-лудата ти история?

Гергана: Аз съм била много спокойно дете. Наистина не мога да си спомня някакви по-значими лудости. Може би най-голямата лудост за мен и моята приятелка Марина е свързана със следната история. Родителите ни ни пускаха да играем само във вътрешен двор в центъра, тъй като там живеем и двете. Ние казахме, че отиваме да си купим зрънчо, но стигнахме от Руски паметник до Народния театър. Стояхме пред театъра, чудехме се какво е това, в крайна сметка прочетохме и разбрахме. Върнахме се много вдъхновени, със зрънчо в ръка да обсъдим дали все пак не трябва да го посетим този театър. Започнахме да ходим доста често.

Андрей: Разбраха ли родителите ви за това?

Гергана: Ние си признахме в общи линии. Сещам се за начина, по който се запознах с нея. Аз си седях на двора и си играех сама, защото в центъра няма много деца. По някое време тя започна да размята един парцал за чистене и да ми вика “ихуу”.Тогава аз се притесних, че тя ще си помисли, че съм много смотана, защото съм сама в двора и започнах да се правя, че има някой с мен. Тя се е притеснила, че е имало някой с мен, защото е искала цялото внимание да е за нас двете. В крайна сметка тя слезе, запознахме се, записах нейния номер на една тухла, която занесох вкъщи и й се обадих. И така вече доста години сме приятелки.

*Рубрика “Моят път” с истории, разказани от самата Гергана.

Николай: Какво се е случило в седми клас, което те е накарало да разбереш, че искаш да правиш точно това в живота си?

Гергана: Може би тогава беше първият път, когато някой ми зададе въпроса с какво искам да се занимавам. Аз нямам спомен от тогава, но семейството ми е разказвало колко много съм вярвала и съм искала да имам мой собствен бизнес. Смятам, че тук отново играят роля родителите. Още като много малка моята майка е създала фирма, баща ми също е имал и я е затворил в последствие. Може би точно техният пример ми е дал някакъв хъс и аз да се занимавам с нещо подобно в последствие. Предизвикателството никога не ме е плашело.

Андрей: Обстоятелствата ли наложиха да започнеш да работиш на 14, или това беше твой избор?

Гергана: Не, това беше мой избор. Всъщност, аз още от много по-малка продавах здравец, например. Правех го с една приятелка в центъра. Хората доста си купуваха, след което ние си купувахме дъвки, разбира се. След здравеца започна първата ми наистина добре платена работа, която беше свързана с маркетинг и с продажби. Аз дълбоко вярвам, че ако искаш да се занимаваш с предприемачество, трябва да умееш да продаваш. Ако ти не можеш да продадеш себе си като човек, няма как да продадеш и идеите си. Разбира се, на 14 години раздавах брошури, но това ми даде изключително много - срещах все повече и повече хора. След това станах промоутър, като се занимавах с директни продажби, бях изключително добра и съответно ме търсеха. Оттам започнах да се развивам по-сериозно в сферата на продажбите и маркетинга.

Николай: Какво би посъветвала един тийнейджър, който иска да се занимава с бизнес?

Гергана: Когато аз бях на 14 нещата стояха по много по различен начин, защото светът не беше още толкова дигитален. Това, което мога да ги посъветвам сега е да следват мечтите си и да бъдат отворени към това, което се случва. Това е и едно от нещата, които учим точно тази възрастова група в LeadersPlay, защото дигиталният свят позволява изключително много неща. Позволява много бързо да създадеш различни продукти, компании, с които да тестваш дали идеята ти има смисъл или не и то за сравнително малко пари.

Николай: А какво би накарало един тийнейджър да зареже телефона си или компютърната игра и да се опита да се занимава с мечтите си?

Гергана: Защо трябва да зарязва компютърната игра? Ако тя го кара да се чувства щастлив, тя може да бъде неговото хоби. Ако е достатъчно добре направена, за да може да се състезава, докато играе, защо да не опита и да стане добър именно в нея? Има турнири, има доста добри наградни фондове в момента. Защо компютърната игра да не е тази, която да го мотивира да създаде своя собствена игра? Когато става дума за деца на тези години и бизнес, това с което можем да се съгласим, е че те не разполагат с финансови средства. Те могат да се опитат да валидират идеята си. Да видят какво е мнението на близките и познатите им за нея, да потърсят подкрепа и съответно някой, който е по-голям да им помогне. Най-малкото, защото не е легално те да управляват този бизнес сами. Имам съвет за по-големите. В момента в България и в света, съществува този балон всички да сме предприемачи и да започваме да създаваме каквото можем. Недейте да правите това, защото предприемачеството е наистина на светлинни години от този PowerPoint туризъм, то е на светлинни години от това ние да бъдем богати и да караме скъпи коли. Предприемачеството е упорит труд. Ако те не вярват в своята идея и тя не се е превърнала в тяхна кауза, когато настъпят трудните моменти, шансът да се откажат от идеята си е много голям. И тогава, освен че ще са провалили една идея, която може би е имала някакъв потенциал, има доста голяма възможност да изгубят и увереността в себе си. Не започвайте на всяка цена, а тогава когато сте убедени, че можете да дадете всичко от себе си в името на тази кауза. Имам много приятели, които имат много идеи. За мен това не е добре. Ти трябва да бъдеш фокусиран и да знаеш точно с какво искаш да се занимаваш. Защото всичките тези идеи най-вероятно ще изискват много упорит труд и ти няма как да бъдеш готов да работиш по всичките тези неща.

Андрей: Как се насочи точно към тази специалност в университета?

Гергана: Аз съм учила Бизнес администрация в УНСС. Избрах точно това, защото направих едно доста голямо проучване предварително и разбрах, че са доста по-иновативни от другия избор, който имах. Не съжалявам нито за минута, защото там срещнах страхотни хора, изградих приятелства и бизнесът ми изцяло се дължи на това, че бях в този университет.

Андрей: С какво ти помогна той?

Гергана: С тази функционална грамотност, която не получих никъде другаде. С това, че ни преподаваха именно чрез метода на игровизацията, който използваме в момента в LeadersPlay. Този метод представлява: ти да управляваш например своя собствена фабрика, фирма, проекти, сякаш си в истинския свят, но на практика не разполагаш с истински пари. Това е много по-добре от колкото да учиш една теория, за неща, които най-вероятно вече не са актуални, защото светът се променя изключително бързо. Тази грамотност те подготвя за утрешния ден. Когато аз дебютирах с LeadersPlay, вече се чувствах уверена, че мога да управлявам този бизнес, защото в университета, в рамките на тези 4 години аз вече бях управлявала няколко такива бизнеса.

Андрей: Какво би споделила ти на хората, на които сега им предстои да кандидатстват, за да се ориентират?

Николай: И какво би посъветвала, когато човек трябва да избира между два университета?

Гергана: Аз самата учих в два университета и работих на две места, за да мога да събера капитал за стартирането на LeadersPlay. Мога да кажа, че университетът по никакъв начин не пречи на това ти да създаваш нещо свое. Въпросът е да се научиш да си достатъчно ефективен и достатъчно добре да си разпределяш времето. Защото освен университета и работата, аз все пак съм имала и личен живот. Е, нямах сън, но все пак трябва да има някакъв компромис. Ако хората вярват, в това което правят, то не им тежи и намират време за всичко. А за избора на университет, просто трябва да четат. Ако знаят какво искат, в момента всеки сайт на университет има доста подробна програма, могат да прочетат из форумите къде какво пише, могат да се посъветват със своите приятели. Просто да направят информиран избор, защото няма смисъл да губят 4 години в учене на нещо, което не е подходящо за тях.

*Рубрика “Моето бъдеще” с истории, разказани от самата Гергана.

Николай: Какво би посъветвала сегашните учители, във връзка с това игрово обучение?

Гергана: Аз ще започна с нещо, което обичам да казвам, но искам да се чува повече.  То е, че когато стартирах с LeadersPlay, с моят екип мислехме, че основният проблем в образователната система е това, че самите обучения не са достатъчно актуални. Оказа се, че проблемът е доста по-дълбок и той се дължи на липсата на мотивация при по-голямата част от преподавателите да направят часа на децата интересен. Мога да посъветвам другите, които все пак имат желание да направят часа интересен. Те по-скоро трябва да бъдат ментори, да насочват децата, за да могат децата сами да изградят всички онези умения, които са им необходими и да достигнат сами до истините, които им трябват. Налагането на мнения и хипотези е доста излишно. Децата наистина могат да мислят и трябва да бъдат оставени да го правят и да изразяват свободно мнението си. Това е нещо, на което много наблягаме в LeadersPlay.

Николай: Как може един родител да включи детето си в програмата ви и какво би му дала тя?

Гергана: Това, което даваме на децата е едно обучение, което изгражда в тях умения, необходими за това те да се оправят в 21-ви век като комуникация, презентационни умения, работа в екип, лидерство, увереност, мотивация. Това, което правим е, че постоянно пускаме отворени уроци. В тях родителите могат да доведат своите деца и в рамките между два и шест часа нашият преподавателски екип да се запознае с децата и след това да сподели дали това дете е готово да подобен тип обучение. За нас основната цел е детето да се чувства на мястото си, за да може то да придобие тези умения.

Николай: Има ли дигитални методи за обучение във вашата компания?

Гергана: Да, от март месец тази година започнахме разработката на софтуерни продукти. Съвсем наскоро пуснахме първата си мобилна игра, тя е безплатна, казва се LeadStreet и хората могат да си я свалят и за Android и за IOS. Тя учи децата как да изграждат стратегии и да взимат решения. Тя е първата стъпка към нещо много по-голямо. За следващата година искаме да разработим колкото се може повече подобни игри, отново в тази сфера. Те обаче да бъдат с доста по-иновативни технологии като виртуална реалност. Хората могат да очакват много мащабни проекти от нас, които да променят начините на образование не само в България, но и в други големи държави.

Николай: А някакво дистанционно обучение?

Гергана: На този етап обученията ни са само на живо и това е причината да създаваме дигиталните продукти. Те са напълно достъпни и дори родителите могат да се забавляват заедно с децата, докато учат разни неща.

Николай: Имаш ли някоя интересна история с дете, което е било на обучение при вас?

Гергана: Имаме редица примери. Това може би е един от най-щастливите моменти, които ни карат да продължаваме, въпреки ежедневните трудности, които срещаме по пътя. Един такъв пример е Ема. Тя идваше на курсове по финансова грамотност. Беше толкова вдъхновена от това, което научаваше в часовете си, че научи цялото семейство как да прави семеен бюджет. След това, заедно с едно друго момиче от класа си, направиха презентация за финансова грамотност, която представиха на състезание по ИТ и спечелиха. Те са на девет години. Имаме много такива вдъхновяващи истории. Понякога родителите, дори след като сме приключили работа с техните деца, се обаждат по празниците и пишат имейли, което е страхотно.

***

Следете предаването „Плюс един“ на неговата уеб страницаFacebookInstagramVbox  и с#азсъмплюседин #плюсединсити

„Плюс един“ се реализира с подкрепата на ACER Bulgraria и Dundee Precious Metals