Нуша Спирова - проектен ръководител в Дарик радио, гостува на "Кой говори?", за да разкаже повече за новото издание на проекта "40 до 40" и за най-интересните номинации.

Любопитна съм сега да чуя, какво ще ни каже Нуша Спирова - Проектен ръководител в Дарик радио, по повод проекта „40 дo 40“. Нуша има прелюбопитна информация за това, какви хора са номинирани, в какви области са те, с какво те са вдъхновяващи.

Водеща: Здравей, Нуша!

Нуша Спирова: Здравей, Пролет! Ще започна с нещо, което ти споменах по-рано. Тази сутрин се събудих и първото нещо, което видях, беше позитивна реакция спрямо "40 до 40". Обикновено младите в днешно време сутрин си поглеждат телефоните, за да разберат какво се е случило – и аз съм така. Един от членовете на журито беше споделил във фейсбук, че преглежда номинациите, които са изпратени за оценка и се чувства горд, че е тук и сега, и че има толкова хора, които случват такива добрини в България. И то не за себе си, а за всички нас, заедно. Това много ме обнадежди и ми затвърди нещо, което аз усещам през последната седмица - чувствам се много горда с това, че толкова млади хора виждат смисъл да останат тук, да променят средата. Всъщност те показват тенденциите за това какво липсва в България и показват решенията. Може би това са хората, които не си казват „А къде е държавата в този момент?“, а си казват „Аз имам възможност и ще променя това“. Много от тях са вложили цялата си енергия в не едно неща и това постоянно себеотдаване е постигнало страшно много резултати, не за егоистичния успех и за тях професионално, а наистина за всички.

Много от тях работят в области, които са тихи, незабележими, не винаги ти се връща признание от страна на другите. Те не знаят, че ще има „40 до 40“ и някой ще ги номинира.

Нуша: Това може би е тихото добро, което е провокирано от това, че си човек, че можеш да помогнеш, че имаш възможност, умения и желание да го направиш. Но не гониш егоистичното усещане, че искаш някой да те признае, да те покаже. От предишните издания ми прави впечатление, че хората са страшно изненадани, когато попаднат в „40 до 40“. Тоест, въобще не очакват. Те си вървят по тяхната пътека, случвайки хубави неща, помагайки на много хора и променяйки средата, но не с цел да бъдат отличени. Затова смятам, че и тази година ще бъде страшно трудно на журито. Вчера на всеки член от него беше изпратена една листа с номинираните. Дори и тези, които не попаднат в „40 до 40“, заслужават да бъдат разказани истории в Дарик радио. Защото има неща, които не могат да се оставят настрани и да кажем, да взимаме само 40 и разказваме техните истории, защото заслужават и са селектирани от журито, понеже са постигнали страхотни неща и имат голям потенциал. Но има и други, които остават отстрани и за които смятам, че също трябва да измислим формат, в който да бъдат представени и да могат повече хора да разберат за тях. И те да знаят, че това което правят се оценява. Много ми хареса тази година, отново излизаме извън София, има много номинации от Пловдив, от Варна, от Русе, от малки села дори. Харесва ми откровенността и личното отношение на самите номинации, когато говорим за малките общности. Примерно село в Родопите, да кажем. Тук в София говорим за голям мащаб, за размах на проекти, идеи, на всичко. А там е една малка общност, но някак тази интимност, това че ти си успял в тази общност да постигнеш такива неща и да докоснеш хората, за мен също е страшно стойностно. Нищо, че става въпрос за малък проект.

Най-вероятно това би могло да бъде и много по-искрено.

Нуша: Да, абсолютно. Тази година най-малкият номиниран, като възраст, е на 13 години, музикант, а най-възрастният номиниран е дама на 72 години. Това всъщност е единствената номинация, която излиза извън рамките на възрастовата ни граница, която е 40 години. Но аз я смятам за интересен човек и също така смятам, че би било интересно да я представим на аудиторията.

Какво прави тази жена?

Нуша: Тя се занимава с общността на бесарабските българи. С развитието, запазването на културата и традициите на българското, на идентичността. Мисля, че е направила много неща и ще е хубаво да разкажем за нея. Тази година решихме да направим категории в „40 до 40“, за да можем да разберем, в кои сфери наистината нещата са един много бързо движещ се, мотор на промяната. И тази година пак си доказахме, че наука и образование е сферата, в която ни се случват най-много неща и това, според мен, е продиктувано от факта, че там липсват много политики от страна на държавата, които да се случват навреме. И тук, хората от „40 до 40“, бъдещите, явно намират решение как това да се случва. Има преподаватели, има и хора, които създават формати, проекти и идеи, които подобряват самата образователна система. Тази година ми прави впечатление, че има и много проекти, свързани с литературата и въобще това, да четем много. Това е предизвикателство в една дигитална ера, в която се намираме. Явно този дефицит на достигане до книжното знание, се усеща като голям проблем, най-вече насочено към децата. Има 4 или 5 човека, които са направили проекти, свързани с това и те са много успешно случващи се. За мен не са учудващи сферите на предприемачество и бизнес. Тази вълна си върви, но тук мога да споделя нещо друго, което се откроява и това са новата вълна български продукти, които се появяват на пазара. Продукти, които пазят в себе си една нишка на традиция, на българска идентичност и които ни показват по един много съвременен и хубав начин на световния пазар като цяло. Има няколко такива номинации, които аз адмирирам и се надявам някоя от тях да влезе, но според мен това би генерирало и възможност да направим един проект само за това нещо. Наистина видях страхотен потенциал в тази вълна – български продукти и марки.

Друго, което ми прави впечатление макар, че Дарик радио има друг проект свързан с лекарите, имаме и няколко номинации за лекари. Едната номинация дори е от името на 500 майки. Не искам да споменавам имена, но става дума за пренатална медицина, репродуктивно здраве и тези проблеми, които не са само в България, а съществуват на световно ниво. Но тези хора измислят инициативи, с които се опитват да информират по-добре бъдещи майки и мисля, че си струва да влязат в „40 до 40“. Ще видим какво ще реши журито. Пак се забелязва, че много хора от номинираните са живели, учили в чужбина и се връщат тук с нова енергия и хъс да променят. Това според мен е и един личен компромис.

Как го коментираш за себе си този факт?

Нуша: Може би, ако кажем, че тези хора се връщат назад, въпреки че аз не смятам, защото вярват, че в България нещата трябва да се случват. Това е, защото те са видели нещо напред, нещо в бъдеще време и как то може да репликира тук. Как го няма, но има нужда. И понякога може би трябва да отвориш съзнанието си за нови култури, за нови хора, за нови места, за да можеш на мястото, на което си, да променяш нещо.

Добре ли те разбрах, че повечето от номинираните са учили отвъд България?

Нуша: Да. Или са специализирали, или просто са правили нещо навън и са получили опит, умения.

Не говори това добре за българското образование, наистина.

Нуша: Ами, да. Когато се номинира някой човек, той бива номиниран не като личност и професионален успех, а с някакъв проект и нещо, което е направил, постигайки резултат за голяма група от хора. И хората с потенциал явно са разкъсани да правят няколко неща и то, да ги правят добре. Ще дам един конкретен пример. Архитект, който е създал баскетболен клуб за хора в инвалидни колички, турнири в тази сфера и отделно е стартирал бизнес, който е свързан с иновативна маркетингова услуга. Това са три тотално различни неща, в които той хвърля цялата си енергия. Не знам как да го тълкувам, тъй като аз самата също съм така - ентусиазирана да правя много нови неща. Когато обявяваме победителя в „40 до 40“, обикновено казваме името и проекта, с който този човек бива идентифициран. Но този път това ще е трудно и журито трябва да бъде внимателно.

Другото много интересно е, че тази година за първи път имаме много екипни номинации. Досега винаги е имало по около 4-6, а този път са над 25. Това означава, че хората осъзнават, че нещата се правят, когато сме заедно. Защото като манталитет българите сме солови играчи, според мен и много трудно работим в екип. Има един човек, номиниран 21 пъти. Това до сега не се е случвало никога в „40 до 40“. Първо си помислих, че има грешка в системата. След това, преглеждайки внимателно всяка една от номинациите, обоснована по различен начин, номинирана от различен човек, стана ясно, че няма грешка.

Какво прави този човек?

Нуша: Този човек се занимава с програмиране и аз си помислих, че ако не извършваш някаква по-социална дейност, как така успяваш да грабнеш хората? Но зачитайки се в дълбочина, всъщност едно от нещата, които прави е да организира обучение за жени, които да въведе в програмирането и в тази сфера. И 90% от номинациите за този човек са от жени. Явно това са хора, които той е докоснал, на които е помогнал, чиито живот е променил професионално. Той се занимава и с още други инициативи в България, слагайки я на картата въобще, в света на IT индустрията. Това е похвално за живота, който живеем в момента и всички тези технологии около нас.

Какво предстои сега? В момента журито чете, мисли?

Нуша: Сега журито има 10 дни да оцени самостоятелно, без да си помагат един на друг, всеки един от номинираните по скала от 1 до 10. След това, на 15-ти октомври, има затворена среща на членовете на журито, които ще дискутират номинациите, точките, които са получили предварително от всеки член. Обикновено дискутирането отнема около 4-5 часа. Тази година аз видях много хора, за които изобщо не съм чувала и това много ми хареса. Като един млад човек, постоянно се интересувам от новите проекти и неща, но тази година съм много изненадана.

Кога ще направим тази дискусия публична, защото е важно да се води този разговор публично?

Нуша: Не мога сега да отговоря, но трябва да го мислим и то може би ще е свързано и с това, кои хора няма да бъдат избрани за „40 до 40“. И също така, как можем да им бъдем в помощ като медия, да продължават да вършат техните си неща, по техния си път добре.

Кога ще разберем кои са 40-те?

Нуша: След 15-ти октомври ще бъдат ясни. Не знам дали още на следващия ден, защото се изисква време, но надявам се по най-бързия начин.

Много ти благодаря, Нуша!

 

Нуша: И аз благодаря!