Медиите се превърнаха в институционална фуния, а смъртта на Милен Цветков показа глада за честна журналистика в България. Това каза журналистът Ани Цолова по време на уебинар, свързан с комуникациите по време на криза. Онлайн форумът бе организиран от центъра за събития и обучения LImacon Пловдив и в него се включиха над 300 представители на различни организации и фирми.

Един от най-питащите журналисти в България беше без работа през изминалите две години, отбеляза Анна Цолова и съобщи, че Милен Цветков е продължавал да търси активно работа и през последните седмици, преди да загине на Великден. Последните години от живота му са диагноза във времето, в което живеем, коментира още Цолова.

„Журналистиката е онова, което властта не иска да види на бял свят“. Думите на Джордж Оруел бяха цитирани в контекста на поведението на журналистите, които ежедневно отговарят за предаването на актуалната информация, свързана с разпространението на заразата от COVID-19 и последствията от епидемията.

Аудиторията на уебинара коментира и начина, по който се поднасят всеки ден  данните от Националния оперативен щаб. Апокалиптичното говорене води до две основни реакции в масовия зрител – голяма част от хората действително се паникьосват, а друга част директно изключват и неглижират проблема. При създаването на паника властта губи доверието си, категорична е бившата телевизионна водеща. Последният пример с извънредния брифинг по повод дъжда от Чернобил, е доказателство за това. Неслучайно много хора допускат, че това се случи с цел да се заглуши новината за голямата катастрофа и смъртта на Милен Цветков.

В ситуации на криза се забелязва и друга реакция. Част от населението спира да следва наложените правила, просто защото се вижда налагането на двоен стандарт. Пример за това отново е позицията на щаба по отношение на църквите в България по време на Великденските празници.