И бизнесът и висшите училища имат още много работа, за да стигнат до общи проекти, които да направят научните разработки приложими и полезни в индустрията. Това коментира за Дарик д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Той е носител на тазгодишната награда „Предприемач в науката“ на фондация „Карол Знание“.

Росен Иванов печели третия конкурс на фондация Карол Знание с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“. Наградата от 30 000 лева инвестира в изграждане на работеща технология в едно от предприятията в минната индустрия.

Конструирана влажна зона или как се пречиства вода и добива енергия

“Конструирана влажна зона (CW) за пречистване на отпадъчни води с когенерация на енергия”- зад това сложно наименование стои инсталация, която представлява хидроизолиран басейн с различна дълбочина. Запълва се със смес от чакъл, пясък, почва и лесноразградими органични субстрати в зависимост от характера на третираните води. Иначе казано пасивна система, която едновременно пречиства водите и води до производство на енергия като бонус, според обясненията на д-р Росен Иванов пред Дарик.

„Става въпрос за една комбинация между конструирани влажни зони и растителни микробни горивни клетки. Като конструираните влажни зони представляват хидроизолирани басейни, в които са оптимизирани естествените процеси на самопречистването на водите. Благодарение на растителните микробни горивни клетки е възможно да се генерира енергия от тези електрохимични и биохимични процеси, които протичат в тази влажна зона при пречистването на водите“, разказа той.

Ползват се предимно за отпадъчни води с по-малък дебит, тъй като това са естествени процеси и изискват повече време, за да се отстранят замърсителите.

Инсталацията може да се използва в промишлеността и в бита

Конструираните влажни зони могат да се използват за пречистване на промишлени води от предприятия. Пречистените води съответно може да се ползват за поливни нужди. Тези системи могат да намерят практическо приложение при пречистване на битови отпадъчни води от еднофамилни къщи, вилни зони и малки населени места.

„Продуктът ще бъде подходящ за еднофамилни и многофамилни къщи, малки затворени комплекси, които са децентрализирани и нямат канализация. Една такава инсталация би имала размери от 3 куб. м., като за денонощие ще пречиства един кубик вода. Такова е прадварителното проектиране“, обясни д-р Росен Иванов.  

Генерираната от тази вода енергия ще бъде от 0,5 до 5 W от квадратен метър влажна зона, в зависимост от вида  и концентрацията на замърсителя. По думите му това количество енергия ще може да осигури осветлението на една къща например.

„Генерирането на енергия е нещо допълнително, основното е по-евтиното пречистване на отпадъчни води и самото изграждане на конструираната влажна зона в сравнение с конвенционалните методи за пречистване“, уточни обаче той.

Инвестира наградата в изграждането на реална инсталация

В Америка и Западна Европа вече имат вече данни от реални инсталации, но и там още се работи по развитието им – тук тепърва технологията ще бъде въвеждана. Затова и победителят в програмата „Предприемачи в науката“ за тази година инвестира наградата си в разработването на инсталация, която да бъде тествана в реални условия – в промишлеността и бита. До една година се очакват резултатите, които ще придвижат проекта до реален продукт на пазара.

„Идеята е да се направи пилотна инсталация на територията на някое от предприятията, които проявиха интерес към тази технология. За да може да се изследват вече процесите в реални условия, да се види какви проблеми евентуално ще възникнат, да се изчистят и да може да се достигне до някакъв комерсиален продукт – вече с параметри, конструкция конкретно за различните видове отпадъчни води“, поясни главният асистент в МГУ.

За трудната все още връзка между науката и бизнеса, което спъва много от младите учени да стигнат до реален продукт, който да бъде предложен на пазара – д-р Росен Иванов признава, че все още малко университети залагат на приложната наука и предприемаческото начало.

За трудната все още връзка между науката и бизнеса

„През последните години МГУ, в който работя, застана доста близо до бизнеса, благодарение на което имаме възможност да валидираме нашите научни идеи и разработки в реална среда, да получим обратна връзка от индустрията, така че да ги превърнем в някакъв продукт за промишлеността“, коментира той.

По думите му обаче за съжаление това са единици университети в България.

„За сметка на това в последните години има доста акселераторски програми като „Предприемачи в науката“ на фондация „Карол Знание“, в които предприемчиви млади учени могат да бъдат обучени да ориентират своите научни разработки към индустрията, за да се стигне до комерсиален продукт, който да им носи добавена стойност“, подчерта Росен Иванов.

И допълни, че лекторите в програмата на фондация „Карол Знание“ са много добри специалисти в областта си, на много високо ниво, със световен опит – хора създали стартъпи, така че участниците могат да почерпят от този опит и добрите практики, както и да избегнат грешките по пътя към комерсиализирането на продукта.

И университетите и бизнесът имат да работят много по темата

„Не е лесно в България да прагматизираш науката, понеже повечето фондове и програми предоставят грантове и средства за фундаментална наука, не толкова за приложна. Така че изключително важно е това развитие на технологичния трансфер от  висшите училища към бизнеса, така че да се получи обратна връзка - как да стане една научна разработка по-полезна и приложима за бизнеса и индустрията“, казва още ученият.

Питам тазгодишният „Предприемач в науката“ къде се къса нишката и кой има да върши повече работа, за да видим повече съвместни проекти – висшите училища или бизнесът, който все още не търси достатъчно експретизата на родните учени.

„Мисля, че и от двете страни трябва да се работи по този въпрос. И висшите училища трябва да въведат някакви предприемачески програми и по-добра връзка с бизнеса. И от страна на бизнеса е нужно, когато имат някакъв проблем в индустрията, да се търси решение от учени в университетите или други научни институции, за да се стига до решаването на тези проблеми чрез съвместни проекти“, смята той.

Чуйте репортажа, слушайте и разговора по темата в предаването "Властта на гражданите...или какво можем заедно".

Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.