Предаването "Властта на гражданите... или какво можем заедно" се реализира в рамките на проекта "Каузи с глас и лице", финансиран по Фонд Активни граждани България.

Предприемачеството в науката и тези, които му помагат е темата на предаването днес.

Във фокуса на разговора е работата на фондация „Карол Знание“, която съдейства за създаване и развитие на предприемаческо мислене и умения в академичните и научните среди, изграждане на общност от талантливи български учени и предприемачи, които работят за иновационна екосистема и икономика, базирана на триъгълника на знанието – образование, научни изследвания и иновации.

Фондация „Карол Знание“ предоставя всяка година докторантска стипендия в размер на 8000 лв. и награда Предприемач в науката в размер на 30 000 лв.

Събеседници по темата са Милена Петкова – изпълнителен директор на фондация „Карол Знание“ и инженер физикът Недислав Веселинов  - един от миналогодишните носители на наградата „Предприемач в науката“. Той я инвестира в изграждането на планетариум в София, който се очаква да бъде готов до края на годината.

В репортаж разказваме за носителя на наградата „Предприемач в науката“ за 2021 г. д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Той спечели 30 000 лв. и подкрепата на журито с проект „Иновативно пречистване на отпадъчни води и зелена енергия за промишлеността и дома“.

С екипа си той разработва пасивни системи за пречистване на отпадъчни води с паралелен добив на енергия. Продуктът се нарича Конструираната влажна зона (CW). Средствата от наградата той инвестира в изграждане на работеща технология в едно от предприятията в минната индустрия, която ще тества системата в реални условия и ще помогне на проекта по пътя му до завършен пазарен продукт.

Как една фондация помага проектите да не прашасват по рафтовете

В ефира на Дарик Милена Петкова разказа, че първата докторантска стипендия на млад учен е дадена преди 10 години. Доста по-късно – през 2018-та, се създава и фондацията. „През всичките тези вече повече от десет години се срещахме с интересни проекти и личности, но след приключването на доктурантурата, разработките оставаха просто поредното красиво подвързано научно изследване, което хваща прах на някоя полица“, обясни тя.

„Започнахме да задаваме въпросите защо няма механизми докторантурата да бъде продължена до реализация, има ли такива механизми и как може да се случи това – и решиме самите ние да дадем своя принос. Така решихме да подкрепяме талантливите учени у нас да развиват проекти с практическо приложение, да им вдъхнем увереност и самочувствие, което е много важно“, допълни Милена Петкова.

По думите й  финансовата награда е едната страна на подкрепата, но по-важното е младите учени да се развият като успешни личности и фондацията ги среща тъкмо с такива вдъхновяващи личности и проекти в рамките на обучението по програмата „Преприемач в науката“.  

Милена Петкова даде пример със само двама от лекторите-вдъхновители – доц. Здравка Медарова, доцент по радиология в Harvard Medical School, Бостън, която сновава своя биофармацевтична компания за откриване, разработване и комерсиализиране на средства за лечение на рак и проф. Николай Желев, създател на първото изкуствено сърце от стволова клетка. Професорът  по медицински биотехнологии в Abertay University, Дънди, Великобритания е основал  няколко биофармацевтични и биотехнологични компании за разработването на нови лекарства срещу рак и сърдечна хипертрофия.

Най-голямата печалба за учените - да развият мислене на предприемач

„Най-голямото нещо, което спечелих от конкурса е начина на мислене на един предприемач. Аз съм човек академичен, винаги съм мислил за наука, не съм подозирал, че ще учредявам компания или стартъп, мислех че това не ми е в кръвта. Минах през самата програма на фондация „Карол Знание" и това ми даде увереност“, разказа в студиото на Дарик инж. Недислав Веселинов.

Инженер физикът е докторант във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. С проектите на Експериментално конструкторско бюро „Фотоника“  той печели 15 000 лева в рамките на миналогодишното издание на „Предприемач в науката“.  Сред проектите е действащ авиосимулатор, който може да служи за обучение на пилоти и за дистанционно управление на безпилотни летателни апарати.

„Опитвахме се да го направим в рамките на Физическия факултет на СУ, като НПО, но не се получи“, обясни той. И подчерта, че благодарение на фондация „Карол Знание“ усилията им са подкрепени, а обучението и наградата дават шанс на следващия им проект, по който вече са работи – създаване на планетариум в София.

Идеята за създаване на съвременен планетариум среща подкрепа от различни части инвеститори, а една от големите авиокомпании дори предоставя свой цех и част от оборудването в полза на проекта. Така се стига до четирикратно увеличение на бюджета на първоначалния проект, което ще позволи той да бъде подобрен допълнително.

Първият планетариум в София трябва да е готов през есента

Планетариумът ще е от съвременен тип, изгражда се по съвременна технология и с композитни материали. Ще бъде изцяло дигитализиран, а куполът му ще бъде с диаметър 5 метра, като той няма да бъде голям, а за около 15 човека. Предвижда се да бъдат организирани астрономически школи и кръжоци, в които младите хора сами ще могат да създават свои филми в сферата на астрономията, разказа още Недислав Веселинов.

Ако не беше срещата ни с фондация „Карол Знание“ проектът за планетариум щеше да си остане само идея, призна Недислав Веселинов и посочи, че до момента освен подкрепата на неправителствени организации и на частни лица, няма никаква подкрепа от държавата.

„От държавата чухме само празни обещания, едно унизително отношение, срещахме се с министри, никакъв смисъл... Всички говорят за някакви високи технологии, а когато се стигне до нещо конкретно, подкрепа от институциите няма“, добави той.

Въпреки, че има забавяне по проекта заради коронавируса, инженер физикът се надява до септември София да има своя първи планетариум „Андромеда“.

Анкета показва готовността на учените да създават свой бизнес

Университетите в България могат да инвестират в компании - в компании на свои студенти и преподаватели, както това се случва в много университети по света -  да насърчават предприемаческото мислене и умения, така се създава икономика на знанието, смята Милена Петкова. Затова и фондацията прави всяка година анкета по темата сред академичната общност. В ефира на Дарик тя обобщи част от резултатите в тазгодишната анкета с над 320 участници от 20 висши училища в цялата страна.

51 процента от анкетираните са на мнение, че липсват опит и подготвени кадри, за да се развият компании в рамките на университети,  44 на сто казват, че липсва финансов ресурс, а 37 на сто смятат, че няма разбиране за подобна инвестиция. Всеки трети посочва липсата на сериозни научни разработки, които могат да бъдат в основата на технологичентите университетски стартъпи.

Всеки трети казва също така, че няма подкрепа от страна на бизнеса. 36 на сто категорично казват, че няма такава връзка, което наистина е притеснително, посочи още Милена Петкова.

Нужни са акселераторски програми в университетите

Всеки трети, според анкетата на фондация на „Карол знание“ от началото на март, смята, че е необходимо да се създадат акселераторски програми в университетите. Тази година се оказа, че има желание за развиване на предприемачески умения, каза Милена Петкова и даде за пример данните от анкетата, според които над 92 на сто казват, че са готови да създадат собствен бизнес, а 81% са готови да го правят с институцията, в която работят – университет или институт.

„Стремежът ни е не просто да подкрепяме и популяризираме българската наука и младите учени, а да съдадем среда и общност за превръщането й във фактор за развитие на икономиката, базирана на знанието и иновациите“, коментира още изпълнителният директор на фондацията.

По думите на инж. Недислав Веселинов много негови колеги трябва да се ориентират в тази посока.

„В повечето университети царува доста закостеняло мислене – пишат се дисертации просто, за да си пишат и да да се става доктор. Науката не се прави само заради самата наука, а заради приложението й. Въпреки потенциала си, имаме много малко компании, които се занимават с  високотехнологични български разработки“, коментира той.

Чуйте разговора в студиото и репортажа по темата.